Блогът на kolobur :: Един (не)разделен клас

Постинг

05.06.2011 18:18 - Един (не)разделен клас

Автор: kolobur Категория: Лични дневници

Прочетен: 2286 Коментари: 19 Гласове:

Последна промяна: 06.06.2011 00:36

Помните тази песен, пели сте я до самозабрава и сте вярвали, че думите в текста са истина.
Мил спомен, който се явава в моменти на криза. Защото днес "класът" е разделен: на успели и неуспели да минат между капките. Останалите "сухи" не обичат да се смесват с тълпата, приемат се за избрани, на които някои марки "дрехи" стоят по-добре от на другите. Най-странното е, че смятат достигнатият бранд/обществен пост им се полага по наследство, т.е. не се виждат вън от него и съвсем естествено да са такива, каквито ги виждаме.

И ето че идва моментът на срещата, той е между тях и нас - ние сме вече един разделен клас, още повече, според някои, ние сме вече отделни клас-и. Изминало е време, което, както казва Кант, е начинът, по който възприемаме действителността. Понеже тя е еднаква, означава, че ние сме се променили.
Или?...
Сме останали на онова стъпало, на което са ни направили общата снимка от завършването на училище. Някак естествено се е получило - "популярната" и "популярният" ни съученици да са в центъра на кадъра, всички "безлични" са на първия ред - тъй че да им се виждат само главите, а "зубърите" и "дръпнатите" са пръснати по ъглите - колкото се може по-назад. Излиза че няма нищо случайно и че онова, което ни се е струвало игра се е превърнало в предопределение.

Днес този, който някога е подложил крак, изблъскал е някого, клеветил или измъчвал, прави същото, само че... на друго място, на което се обгражда наново с послушна и безлична маса хора готови да му слугуват.

И защото за всеки разумен човек, в подобно начинание няма никакъв смисъл, това е повсеместна практика. Наред със всичко, литературата стана едно от нещата, които се наложи да делим. Първо два съюза, после два начина на писане, после две отделни места, на които да се публикува. Оттам насетне - има правилно и неправило писане, повод за вражда и проява на пристрастие, а не на обща наслада от заниманието. И точно тук наново идват онези, които преди време, извивайки ни ръцете, са вземали стотинките ни за закуска - нахални, безскруполни и надменни.
Сега те "имат" правото да решават чии текстове да публикуват, превръщайки редакторското поприще в отдел "маркетинг и реклама" на собствената си личност. Щом си в добри отношения с този, от когото зависи, то значи пишеш "идеално", другите...ще трябва да почакат - Какво? - вероятно да дойде бъдещето или (по Радой Ралин) "да цъфнат налъмите".

Литературните сборища (хартиени или електронни), в поголямата си част, са превърнати в "кънтри клубове" - всеки със съответния дрескод. Ако нямаш подходящата "игла за вратовръзка" стоиш пред оградата, ако не се държиш "както подобава" се намират бабаити, които да ти я посочат...

Подбор, съблюдаване на принципи или (не дай Боже) стремеж да изкажеш свое мнение? Най-важното е да е написано що-годе без грешки - всичко останало потъва в нереалното отношение към свободата на изразяване. Нереално, защото всяка свобода е преди всичко реализиране на нечия индивидуална отговорност.
Насреща ни обаче е отново онази обща снимка на стълбищата пред входа на училището, на която е имало групичка на "избраните" и останалите.
Та и днес трябва всички да се съобразяват с нахалните, а не с носителите на ценните за цялото ни съ-общество идеи. Дали почти ще те прегазят на улицата или пък ще ти ограничат достъпа до и в интернет - все едно и също е. В главите на хората се набива схващането - другостта, различието са лоши, проявата на егоизъм е връх в личностната реализация.

А бяхме неразделен клас, който можеше да стане и неразделно общество. Само че "някой" реши вместо нас да раздели времето (начинът по който възприемаме собствения си свят). И не само това - както вече се е случвало, сложи на едната половина надписа "правилно". Излиза май наистина времето не съществува или, че всеки (по отделно) трябва най-сетне да го пусне да протече през себе си. Така всички ще сме различни и ценни един за друг, а също и ще живеем собствения си, а не нечий друг, живот.

Нагоре

Тагове: клас, Неразделни,

Гласувай:

Подобни постинги

За моя клас...

клас

Следващ постинг

Апокалипсис "до поискване"

Коментари

1. evilyosha - Толкова е точно, че нямам какво да ...
05.06.2011 22:15

Толкова е точно, че нямам какво да добавя. Тъжните ми размисли облечени в думи.
Поздравления!